ТИПОВЕ ОЗОН ТЕРАПИЯ

Автохемотерапията се провежда чрез озониране под "високо налягане" на 150-200мл. собствена венозна кръв в абсолютно затворена система, без контакт с външната среда. По този начин напълно се елиминара рискът от евентуално замърсяване.  

Системата притежава скенираща кръвта система с клапан за недопускане навлизането на газов ембол при обратното вливане на кръвта. За този начин на озониране се използват еднократни комплекти за хемотрансфузия, газови филтри и антикоагуланти съгласно стандартите за най-висока степен на хигиена.  

Концентрацията на озон в кислородо-озонната смес, с която се озонира кръвта е прецизно и се контролира в терапевтичните граници 5- 80μg./ мл. Дозирането на озона е в зависимост от типа заболяване и статуса на пациента.   Автохемотерапията е доказала ефективността си при следните заболявания:

• всички чернодробни увреждания причинени от алкохол, вируси, медикаменти, химикали и тежки метали;
• нарушена кръвоносна циркулация на ръцете, краката и мозъка;
• атеросклероза;
• възстановяване след инсулт (включително парализа);
• ревматични заболявания в това число мускулен или ставен ревматизъм, лумбаго, ишиас;
• артрит;
• висок холестерол и триглицериди;
• високо ниво на пикочна киселина (подагра);
• забавено физическо възстановяване слес тежки заболявания;
• всички очни заболявания причинени от намалена кръвна циркулация;
• мигрена;
• виене на свят;
• обща умора;
• грип, остри вирусни и бактериални заболявания.

Чревната инсуфлация се извършва чрез подаване на дозирано количество озоно-кислородна смес в дебелото черво. Газовата смес постъпва в чревната система чрез малък спекулум през ануса.

Този вид терапия освен с високата си ефективност при някои конкретни заболявания е алтернатива за извършване на озонова-терапия при пациенти при които е невъзможно извършването на автохемотерапията ( деца, възрастни , както и пациенти страдащи от заболявания на кръвоносната мрежа). Чревната инсуфлация е доказала ефективността при следните заболявания:

• различни кожни заболявания (акне, екзема, дерматит);
• често боледуване;
• остри вирусни и бактериални заболявания;
• остър и хроничен цистит;
• остър и хроничен колит;
• болест на Крон;
• хепатит;
• алкохолна интоксикация;
• хемороиди.

Озонирането на женските гениталии се извършва чрез дозирано въвеждане на озоно-кислородна смес през малък катетър във влагалището. Гениталната лигавица притежава добро кръвоснабдяване и чистота, което дава възможност за ефективна пенетрация на газовата смес в кръвта и лимфната система.  По този начин на администрация се повлияват бързо:

• локални генитални възпаления;
• венерически заболявания;
• гъбички;
• бяло течение;
• цистит;
• уретрит;
• туморни процеси в гениталиите и малкият таз. 

Забележка: не се препоръчва при бременност и кърмене.

Малката автохемотерапия представлява мускулно инжектиране на 10-15мл. собствена кръв, озонирана непосредствено след нейното венозно изтегляне.  

Методът е приложим само за локално протичащи възпалителни или дегенеративни процеси. Малката автохемотерапия е по-слабо ефективна от голямата автохемотерапията провеждана по венозен път, а след навлизането на озоновата терапия под "високо налягане" се провежда изключително рядко.     

Подкожното и мускулно озониране се извършва чрез въвеждане на озоно-кислородна смес в подокожната мастна или мускулна тъкан. Действието се характеризира с бърз аналгетичен, протововъзпалителен и регенериращ ефект. Честотата и броят на процедурите се определя от спецификата на конкретното заболяване.

Индикации:

• травми на мускулите и сухожилията;
• дископатия;
• дискова херния;
• междуребрена невралгия;
• труднозаздравяващи рани (в комбинация с външно озониране).

Ставното озониране се провежда чрез въвеждане на озоно-кислородната смес в околоставните тъкани или вътреставната капсула в зависимост от конкретните индикации и стадия на заболяването. Ефектът е бърз аналгетичен, противовъзпалителн и регенеращ тъканите.

Индикации:

• артрозни процеси;
• артралгия (болезненост на ставите);
• артрит (за по-добър ефект може да се комбинира с голяма автохемотерапия);
• травми. 

Външното озониране се провежда чрез излагане на част от тялото под продължителното въздействие на високо-концентрирана озоно - кислородна смес.

Методът е високо-ефективен при локални болестни процеси (предимно на крайници).   Външното озиниране е доказало ефективността при следните заболявания:

• трудно-заздравяващи рани;
• варикозни рани, особено при диабетно болни;
• локални възпалителни и гъбични процеси на крайниците;
• възпаления на външното ухо;
• дерматити и други кожни заболявания позволяващи локалното приложение; 
• локални изгаряния.

Озонираната вода се приготвя чрез продължително озониране на неминерализирана  вода. Нейното приложение е познато още по време на Първата световна война като силно дезинфектиращо средство.

В днешно време масово се използва за дезинфектиране на различни материали в хранително-вкусовата промишленност и медицината. Озонираната вода за медицински цели се прилага чрез жабурене, поглъщане на дозирано количество, капково приложение при процеси в носните или ушните кухини, силен дезинфект върху раневи повърхности, вагинални промивки или клизми.  

Озонираната вода се прилага при следните заболявания:

Озонираният зехтин е произведен от висококачествен „Extra Virgin” зехтин подложен на продължителна озонация при концентрация от 65 mkg / ml. и съхраняван в специални условия при температура под 4 градуса.

Озонираният зехтин има доказано най-силният бактерициден, антимикотичен и регенериращ ефект върху кожата и лигавиците.

Приложения:

- anti aging ефект: приложението на озонираният зехтин за профилактика чрез лицева маска или намазване възстановява здравият вид и тен на кожата, премахва умората и оточността. Продължителното приложение премахва повърхностните бръчки, подобрява елестичността и предпазва от увреждане от никотин, грим и химикали. В активният период прилагайте озониран зехтин сутрин и вечер, за профилактика – вечер преди сън. 

-  външно: акне, екземи, себореа, псориазис, херпеси, ухапване от насекоми, слънчево изгаряне, вулвовагинит, импетиго, фурункули, еризипел, хемороиди, фистули, рани, порязвания и повърхностни наранявания на кожата и тъканите, онихомикоза, петна, възпалена и уморена кожа на лицето и тялото, кожни и генитални гъбички.

-  вътрешно: гингивит, пародонтоза, афти, остър и хроничен ринит, синузит, фарингит, гастрит, язвена болест.   

 АТЕСТАЦИИ: